Upgrade SQLite in Python

I tried many different things till figured it out – so this is a guide that might be helpful:

Download:

1)

wget https://pypi.python.org/packages/42/02/981b6703e3c83c5b25a829c6e77aad059f9481b0bbacb47e6e8ca12bd731/pysqlite-2.8.3.tar.gz

2)

wget http://www.sqlite.org/2017/sqlite-amalgamation-3210000.zip

Extract: 1) „pysqlite-2.8.3.tar.gz“ in its own directory; 2.1) then extract the contents of „sqlite-amalgamation-3210000.zip“ twice: once in the same directory where pysqlite was extracted and then in a sub-directory there named: „sqlite3“.

[root@localhost pysqlite-2.8.3]# ll
 total 9932
 drwxr-xr-x. 4 root    root       63 Nov  1 16:13 build
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users   13886 Mar 26  2016 cross_bdist_wininst.py
 -rw-r--r--. 1 root    root     9965 Nov  1 16:13 cross_bdist_wininst.pyc
 drwxr-xr-x. 4 xtigyro users      75 Aug 31  2016 doc
 drwxr-xr-x. 3 xtigyro users      69 Aug 31  2016 lib
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users     892 Mar 26  2016 LICENSE
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users     191 Mar 26  2016 MANIFEST.in
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users    1033 Aug 31  2016 PKG-INFO
 drwxr-xr-x. 4 root    root       40 Nov  1 16:15 pysqlite283_sqlite321
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users      66 Mar 26  2016 setup.cfg
 -rw-r--r--. 1 xtigyro users    8171 Mar 26  2016 setup.py
 -rw-r--r--. 1 root    root   265164 Nov  1 16:11 shell.c
 drwxr-xr-x. 2 root    root       75 Oct 24 22:26 sqlite3
 -rw-r--r--. 1 root    root  7218143 Nov  1 16:11 sqlite3.c
 -rw-r--r--. 1 root    root    31022 Nov  1 16:11 sqlite3ext.h
 -rw-r--r--. 1 root    root   510272 Nov  1 16:11 sqlite3.h
 -rw-r--r--. 1 root    root  2078004 Nov  1 15:29 sqlite-amalgamation-3210000(1).zip
 drwxr-xr-x. 2 xtigyro users    4096 Aug 31  2016 src

3) (switch to Python ver. 2.7 from RedHat Software Collections on RHEL/CentOS)

scl enable python27 bash

4)

python setup.py build_static

5)

mkdir pysqlite283_sqlite321

6)

python setup.py install –home=pysqlite283_sqlite321

7)

cd pysqlite283_sqlite321/lib64/python/

8)

ln -s {pysqlite2,sqlite3}

tar cfvz pysqlite283_sqlite321.tar.gz ./*

cp pysqlite283_sqlite321.tar.gz /opt/rh/python27/root/usr/lib64/python2.7

10)

cd /opt/rh/python27/root/usr/lib64/python2.7

# Optional

mv pysqlite2 pysqlite2-old

mv sqlite3 sqlite3-old

11)

tar xf pysqlite283_sqlite321.tar.gz

# Optional

ln -s {pysqlite2,sqlite3}

 

12) Check the desired result:

[root@localhost python]# python -c ‘from pysqlite2 import dbapi2 as sqlite3; print „lib version:“, sqlite3.version, „| SQLite version:“, sqlite3.sqlite_version’

lib version: 2.8.3 | SQLite version: 3.21.0

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

„Гръмкото на пръв поглед само обещание“

          Както Аристотел, който на стари години решил да учи математика, а учениците му го попитали „За кога, учителю?“ – на което той рекъл „Ако не сега, кога?“, така и моята смирена особа в момента се бори с що е то „IBM InfoSphere Information Server“. Другарите от IBM знаят как да ти покажат, че нищо не знаеш. Ще се опитам съвсем скоро да им загатна с подчертано старание, че способността ми да се уча, не е закърняла, макар далеч от годините на студентстването ми. Който мой (както казваме в Търново), нека ми стисне веднъж палци, няма да навреди в никакъв случай. Поемам гръмкото на пръв поглед само обещание да върна жеста!

Да искаме, можем, бъдем българи будители

Честит Ден на народните будители!

Някои неща никога няма да се променят, ако не ги променим ние. Някое бъдеще, например нашето като народ, никога няма да се промени, ако НЯКОГА не променим нас си. Трябва да възкресим нещо, което го имаме и се е стаило тихо в ъгъла на душата ни… от непонятния за мен страх да ИСКАМЕ, МОЖЕМ, БЪДЕМ… българи будители!

„[…] безумний сочи върха пак

и вика: „Търчете! Тамо са раите!“

И ордите тръгват с викове сърдити,

и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.“

/строфи от „Опълченците на Шипка“, 11 август 1877 год., Иван Вазов/

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Вдъхнови България към промяна

Или какво е възможно, когато повече хора повярват, че могат да вдъхновят България към промяна.

Вярата се оказва най-важното нещо. Вярата в собствения ти труд; вярата в собствените ти съотечественици; вярата в бъдещето на децата ти; вярата в справедливостта; вярата в живота на родината ти. Искаш да повярваш.. Никой не може да те спре да го направиш. Но ще те помоля за едно, драги читателю: бъди искрен, иначе е по-добре да си останеш вкъщи. Защото политиците няма да ти простят и ще те вкопчат в безсмислените си задкулисия; а след твоята поквара, ти ще се опитваш да покваряваш останалите.. дали заради успокоението на съвестта ти, дали заради обещаните жълти стотинки, дали заради глупостта ти – причините могат да бъдат безбройно безкрайни като океана, но и точно като океана те могат да удавят всеки опит всички Ние да изплуваме на повърхността и да се опитаме да вярваме.
Вярата е като живота. А Ние, Българите, искаме да заживеем! Не ни спирай, читателю, ти си един от Нас.. само трябва да се опиташ да повярваш!

Tear down this government, dear protesters! Tear it down!

Нашият Левски

Дълбоко в сърцата ни,
гръмко в душата ни,
отговорно пред страната ни,
един Левски се бунтува.
Срещу тишината на нечестността.
Срещу мрака на покварата.
Срещу собствените ни окови,
подарени на управници лъжливи.
Срещу Нас си, безропотно търпящи.
Безропотно скимтящи,
срещу несправедливостите на тъгата ни.

Нима Ний ще чакаме безпаметно?
Нима Ний не чакаме безпаметно? Не!
Нашият Левски мира не ще ни дава!
Събуждаме се срещу таз пуста поквара!

Помним Левски. Търсим Левски.
Ний сме Левски! Ний ще надделеем!
Имаме Нас си! Левски е жив, щом Ний живеем!
Напред!

 

16 февруари 2013 год., Мирослав Е. Хаджиев

Защо „не-чалга-културата“ е бъдещето ни

Много ми е интересно дали някоя гръцка или румънска продуцентска къща с основен предмет на дейност – направата на порнографски филми, би получила солидна сума пари по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на държавната икономика“, след като „Пайнер“ ООД могат да я получат срещу разголване на Азис и Сие. И изобщо каква би била реакцията на обществото в тези страни спрямо кандидатурата на подобна фирма. Защото едно от условията на оперативната програма е именно дейността на субсидираното търговско дружество да е легална и рентабилна. А сама по себе си дейност, свързана със заснимането на порнографски филмови продукции, е напълно легална, както и рентабилна, ако си спазил законовите предпоставки, на които трябва да отговоря такъв филм, както и предпоставките по отношение на разпространението му.

Въпросът опира до това, че подобен продукт е морално неприемлив. Подобен продукт е аморален. Поради подобни продукти се наложи „културата на чалгата“. Поради подобни продукти децата ни (да, аз нямам деца, говоря принципно) от много малки биват захранвани с единственото желание да „имат пари, жени, коли, живот „ден-за-ден““. И държавата умира. А с нея и българинът.

„Чалга-културата“ убива българина в нас! Да живее „чалга-културата“!

Втора част. Против собствения ми празен избор на съгласието.

Настана време, референдум изгряваше…
Струва ми се значително удобно да инвестираш стотици милиони левове, известно време да поддържаш позицията, че АЕЦ „Белене“ ще се строи и това е жизненоважен проект за България.. нещо, което премиерът поддържаше твърдо и категорично като официална позиция на ПП „ГЕРБ“. Но дойде време, промени се сякаш светът, а с това и гледището на премиера. НеГъвкавост, представена като гъвкавост, би си помислил някой, например аз самият, но и всеки, който ИСКА ДА СЕ ЗАМИСЛИ и се опитва да бъде ПОНЕ НИЩОЖНО ОБЕКТИВЕН. Защото през последните почти 2 год. Борисов неотлъчно се стремеше да затвърждава принципността на позицията, отново изразяваща и позицията на ПП „ГЕРБ“. Та как иначе! Винаги във всяко негово изказване се убеждавам, че „държавоначалникът“ трябва да е един, само един и неповече от един. И трябва да носи неговото име. Отговорът трябваше да е „Да“ на този реферндум. Но впоследствие неколкократно това „Да“ се превърна в „Не“.

Настана време, референдумът щеше да е важен, ако…
Вложените пари нямат значение, защото е много по-важна „принципната“ позиция на правителството, която обаче е толкова принципна, че се сменяше на всяка 5-та седмица от календарната година.

Настана време, референдумът щеше да е още по-важен, ако…
Неповече от 5-10 % от българските граждани са на позицията, гласяща, че Р България не трябва да се развива енергийно. Еко-настроенията винаги са били важни и винаги ще бъдат, защото ако хората не са еко-ориентирани и не живеят природосъобразно, ще унищожат бъдещето на своите деца.

Настана време, референдум отново ще изгрее, но силно и в друго време, защото…
Съществуват технологии, които можем да използваме така, че това, което ще се построи, да бъде също съобразено с природните дадености. Ако можехме да избираме обаче… Защото е хубаво да има централа – била тя „ядрена или атомна“ (какъвто спор имаше от страна на депутати, които очевидно не са внимавали в часовете по Физика, когато се е говорело за научните постижения на Ърнест Ръдърфорд, основоположникът на ядрената физика) – но би било МНОГО ПО-СПРАВЕДЛИВО, ако ни се даде шанс да изберем между нещо конкретно и друго конкретно такова. Настоящият референдум е извратеност на пряката демокрация. Настоящият референдум не ти дава изборът, който ще има тежест, стойност и смисъл. В бъдещето. Защото ти дава изборът между „Да“-то, което много прилича на „Не на прозрачността“, „Не на справедливостта“, „Не на информираността“, „Не на желанието да избягаме от лъжливото овчарче“. Дава ти да избереш между „Данъкоплатци, искате ли да ви похарчим парите за енергийно развитие; ще струва към 22 млрд. лв., след време ще ви обясним какво ще направим с тях и дали ще изградим нещо рентабилно?“ и „Данъкоплатци, искате ли да тънете в невъзможността да имате ток на приемлива цена вкъщи?“ Но каквото и да избереш, решението няма да бъде твое, защото не е задължително за управляващите. Да, така е. Решението, което ще произведем на този референдум, освен всичко друго, дори и чисто юридически погледнато няма да обладава задължителна сила.

Ще настане време, други парламентарни избори ще дойдат… дано са свободни, иначе…
Пострадали, а не просто свидетели, сме на един нагъл съдистичен избор от съдистични имащи власт, дадена им СВОБОДНО ОТ  НАС, избраници – били те от ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Не това заслужавам! Нито пък вие, гражданите на Р България. Имам право на истински избор! И нека този път бъде конкретен!

Планината ми е Майка

Честит ден на планините! Ходете, любувайте се и не цапайте хубавото! Боклукът – в раницата или джобовете 🙂

През 2003 година Генералната асамблея на ООН с резолюция обявява 11-ти декември за Международен ден на планините. Планинските гори подпомагат съществуването на  естествени водни басейни, осигуряват храна и местообитание на различни животински  и растителни видове. Въпреки огромното им за Земята значение, дървета продължават масово да бъдат изсичани всекидневно. Целта на днешния ден е да накара да размислим и да съобразим потреблението си така, че това изсичане да бъде сведено до минимум.

Аз живея в община като много други, където масовият сеч се е превърнал в бизнес. Бизнес, свързан с износа на дървесина. И това е масовата истина-тайна, за която много жители знаят. И също толкова много не биха си признали, че знаят. Но кой ли след бой не забравя? 🙂 И бавно и постепенно едно хубаво полупланинско градче, заедно с още по-хубави изцяло планински селца, се превърна в пустош – Българската северно-централна пустиня на голи баири и хребети. Но кой съм аз да упреквам хората, които имат пари в джоба си, за да ме купят.. Ако се купувах.

Красотата на една родина – Нашата

Чудеса от желание

Днес е Международният ден на доброволчеството! Да е честит на всеки, който е бил, е или желае да бъде такъв, борейки се за обществено значима кауза!

За първи път Международният ден на доброволеца и доброволчеството се празнува по инициатива на ООН през 1985 год. Целта на ООН е да се даде по-голяма гласност и да бъде направен популярен по целия свят трудът на доброволеца, и те да получат нужното уважение. У нас това е много слабо развита дейност. Само 6 % наши сънародници са се ангажирали с доброволен труд. Затова България спада сред четирите държави в Европа, в които размера на доброволчеството не надвишава 10 %.

Не бих желал да звуча поучително, назидателно или родителски.. но трябва да си признаем, че много пъти, много често и много настойчиво не си помагаме помежду си. Не сме граждани на една родина. Не се и опитваме да бъдем, сякаш отказали се да живеем за благото на децата ни. Доброволчеството е показност и вършене на отговорност. Отговорност към околните! Има два пътя: на събуждането или на оставането ни в съня на депресията и липсата на общество. Аз казвам: Събуди се и се изправи, човече, защото хората сме, за да си помагаме, а гражданите на България сме, за да изградим бъдещето на децата на Република България.

Против собствения ми празен избор на съгласието!

Вниманието ми върху този документ бе привлечено от един мой колега и приятел, а именно става дума за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Конституционен съд (ето ги и целите съвсем кратки описание и документ: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/14209 и http://parliament.bg/bills/41/254-01-111.rtf).

Няколко логични неща ми правят впечатление на първи прочит.
Първо, струва ми се оправдано, но както и ограничаващо. Макар това да доведе до неосъществяването на бъдещи „циркове“ от страна на трети оправомощени по силата на закона органи, смятам, че Президентът на Републиката трябва да има значително по-широки правомощия, чисто законово определени, дори бих казал – чисто конституционно нормирани. Ясно е. Идва референдум на дневен ред. Но дали за пореден път не ни предоставят избирането на собствения ни празен вот на съгласието в подкрепа на бъдещи различни и тежки за финансовите възможности на България решения или просто отново се цели да бъдем накарани да НЕ ГЛАСУВАМЕ, за да си мислим, че видиш ли нищо и никога няма да зависи от нас в собствената ни родина!?! Винаги гласувам, но не и този път. Защо ли? Съвсем логична и обикновена обосновка си имам! Трябва ни нова Конституция, освен ново управление, но пък двете неща могат чудесно да бъдат съвместени. Трябва ни баланс и умереност! Трябва ни провеждането на референдум, но не свързан със „съгласни ли сте да се развиваме енергийно“ (въпрос, приличащ на реторика от средновековието за хора, взети от улицата и неможещи дори да четат, за да се запознаят с нещо повече от един пореден ПРАЗЕН ИЗБОР). Трябва ни референдум, трябва ни! Но за бъдещето на Конституцията на тази държава, за бъдещето на начина, по който ще продължи да бъде управлявана.

Аз НЯМА да дам вота си на предстоящия референдум, защото мога да чета, мога да мисля, мога да помогна за едно различно бъдеще, мога да избирам конкретно и ясно, мога да нося отговорността за избора си и МОГА да избирам за управляващи други хора, които могат да правят същото.

П.П. По закон, за да бъде валиден един референдум понастоящем, трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори.

Спомагателна пречка за съдебната ни система

Няколко извода:
1. Парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ гласуват единно и в пълен състав в подкрепа на съд. Марковска за избора й да заема позицията на конституционен съдия;
2. Въпреки всичко, Бойко Борисов счита, че изборът не е на ПП „ГЕРБ“, защото „независими кандидати са издигнали кандидатурата в началото“;
3. Бойко Борисов „моли съд. Марковска да се оттегли мирно“, след като се разрази сериозен скандал, стигнал чак до Европейската комисия;
4. Президентът Плевнелиев бойкотира полагането на клетва на съд. Марковска и по този начин опорочава евентуалния й избор (поради което самият избор не се осъществява на този етап);
5. Обосновката на Президента: „Получих писмо от Прокуратурата, което ме прави още по-убеден в решението си днес да не присъствам на клетвата на последния от новите кандидати. Още повече, че самият той поиска да не се закълне, докато не се разчистят всички обстоятелства около сигналите и информациите, които са налични.“ – източник: President.bg;
6. Според чл. 6 от Закона за Конституционния съд избраният за съдия полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
7. Съд. Марковска де факто продължава да заема позицията на зам.-председател на Върховния административен съд;
8. Всички тези събития напомнят дразнещо за няколко логични въпроса: защо съд. Марковска бе избрана в самото начало от управляващите? Защо разследването не бе проведено, преди да се стига дотук? Защо по полулегален начин управляващите си измиват ръцете чрез Президента? И не на последно място, аз съм последният защитник на съд. Марковска, защото моята защита за нея би била толкова далеч от реалността, колкото в много отношения нашата родина е далеч от едно истинско демократично управление, но трябва да се подчертае, че съд. Марковска не е осъждана с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление, което да се санкционира с наказание „лишаване от свобода“, по наказателно дело спрямо същата, т.е. това, което се случва в момента е също толкова незаконосъобразно, колкото и евтиният първоначален неин избор от страна на управляващите.

П.П. Като коментар по статията на в-к Капитал: „Президентът попречи на Венета Марковскa да положи клетва“.

„Приказката за мързеливите и необразовани роми“

Днес за пореден път чух „Приказката за мързеливите и необразовани роми“. Това ме провокира. Искам да изкажа няколко опорни мои гледища, които могат да ви се сторят съвсем верни или обратното. Ще видим.

Начало. Право на социално подпомагане имат всички български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други несависещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Факт е, че има пренасищане на пазара на труда с работна сила. Факт е, че няма достатъчно работни места за висококвалифицирани служители. Факт е, че по официални данни безработицата в страната е нараснала с 4 % в сравнение с нивата през 2009 год. Проблемът не ни е в ромското население или тяхното ниво на образованост, всеки сам избира дали желае или не да извършва труд, който изисква повече знания и не всеки може да си позволи продължително обучение, след завършване на средното си образование. Не на последно място, има хора, които просто желаят да упражняват професии, които не са свързани с висока професионална квалификация или специализация. Всичко винаги е било и ще бъде въпрос на избор.

Колкото по-бързо разберем, че проблемът е в нас самите и начина, по който се управлява всичко (не само на национално ниво или правителствено, макар това да е най-важното ниво на управление във всяка модерна демократична държава), толкова по-добре за всички граждани на родината ни. За Нас, всички Нас! Край. Благодаря за удостоеното ми внимание и време! 🙂

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов и много други.

Да ни е честит и междувременно с одата „Левски“ от Иван Вазов можем да си припомним главната причина, поради която тук има държава и тази държава не се зове „Вилает Булгаристан“.

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.

And My Position on The Retirement of The Greatest Athlete The World Has Ever Known! M.S..!

I was seriously reflecting on what to share on my blog, which I’ve been carefully and respectfully maintaining for more than one and a half years. It wasn’t easy to put in words the feelings I was overwhelmed by. That’s why it wasn’t until now that I share my opinion with you.

He’s quitting. That’s right.
I decided not to have hard feelings towards “Mercedes”. We all know what they undertook, what they promised to do, what they did and what they did not. Many people think that he was abused by this giant German corporation. This thought is creeping in my mind persistently, imperatively, annoyingly.

He’s calling the day. And he quits because he knows when the moment is right just like every big sportsman knows. He knows when Destiny’s showing him the right path. That’s why he quits for a second time, in his own words “this time it might even be forever.” And maybe it’s not. We won’t be surprised if one day he sits again in an F1 car and breaks the record of the great Juan Manuel Fangio, who won his last Grand Prix win at the age of 46. This is one of the very few records in this sport which doesn’t carry his name with it.

I, the admin of My blog, am just satisfied. Satisfied that the agony called “Mercedes era” came to its end for him.However, I can’t help being little sad, too. I am sad because he’s leaving as if he’s not going to taste again the sweetness of the victory, an emotion so huge that to make him forget which language he’s speaking in… again!

He could give no more, could do no more. It’s not because he’s old, although he’s a real dinosaur according to the Formula 1 standards. It’s because in life you can’t only take, you should as well give. You can’t only give, as well, not without taking. But “Mercedes” did just that – only took, didn’t give. At least they didn’t give him what he was promised. Still, he got something extremely important – the last lesson this great sport could teach him: “losing can be both more difficult and more instructive than winning”. Having learned that it was the moment for him to leave, one way or another.

I don’t think, that he’s quitting from the position of weakness. It’s just the opposite. This season he has been ahead of his young and very talented team-mate in the qualifications more often than not. He also finished just one race behind him (when both of them completed a race, of course). All in all, he performed better than his team-mate, despite the points showing different story. Now we all know what had made him change his mind about the Singapore crash and why he took the blame for it later on. There’s simply no way he could have possibly driven for half a lap normally, braking at the corners normally and then to crash because of cold brakes. Not in the F1 world.

This was a season on a high level for him. A season of a man who was giving his all. We remember his presence at Magny Cours in-season tests. He was there in Mugelo, too, despite being in a different role. It can be described using just one and simple word: motivation!

I wish him bon voyage on the greatest track called “life”. If it was up to us (his followers) we’d have never allowed him to leave Formula 1. We grew up with him and his races, he’s one of our childhood heroes. Yet, we should admit that it’s different when you have a family, especially children. You can’t risk a fatal accident. You can’t help thinking about those you care most in the moments of danger. But even that did not affect him or his wife, Corina. It didn’t affect us, his fans, too. We supported him all the time. He’ll have our support till the very last race and after that. We support him much. We support him now, we support him forever! In our hearts he is the best, forever. Michael Schumacher – forever the greatest!

И моето мнение досежно оттеглянето на най-великия спортист, познавал този свят! М.Ш..!

    Мислих дълго какво да споделя тук, и в този блог, поддържан с внимание и респект повече от година и половина. Не беше лесно да облека в думи чувствата, които ме връхлетяха, затова и коментарът ми идва чак сега.

    Той си тръгва. Така е…
    Реших, че няма да злобея срещу отбора „Мерцедес“. Всички знаем какво и доколко се ангажираха, какво и защо не направиха. Според твърде много хора той бе употребен от тази огромна немска компания. Тази мисъл се прокрадва и в моето съзнание много настоятелно, чак дразнещо.
    Той си тръгва. И си тръгва, защото всеки голям спортист знае кога е настъпил момента. Той знае кога съдбата умее да му подскаже верния път. Затова се оттегля отново, по свои думи “този път може би завинаги”. А може би не. Нищо чудно един ден отново да седне в болида и да счупи рекорда на великия Хуан Мануел Фанджо, спечелил победа в Гран при на 46 години… един от малкото рекорди, който не му принадлежи!
    Аз, администраторът на този мой блог, съм просто доволен.
    Доволен, че агонията, наречена „Ера – Мерцедес“ за него приключи.
    Но няма как да не съм и малко тъжен. Тъжен, защото си тръгва сякаш без да усети отново сладкия вкус на победата, една емоция толкова голяма, че да го накара отново да забрави на какъв език говори.

    Вече нямаше какво повече да даде, нямаше какво повече да направи. Но не защото е стар, макар по стандартите на Формула 1 да е направо динозавър. А защото в този живот не можеш само да вземаш – трябва и да даваш. Също и не можеш само да даваш, без да вземеш нещо и за себе си. “Мерцедес” само взе, но не даде. Поне не даде това, което му обеща. И въпреки всичко, той получи нещо много важно от тях – последния урок, който този спорт можеше да му предаде: загубите ти могат да те научат на повече от победите. След това вече беше момента да си тръгне, по един или друг начин.
    И не мисля, че си тръгва като губещ. Точно обратното..! През този сезон в почти всички състезания, както и в една значително по-голяма част от всички квалификации, в които е завършил/участвал, го е направил по-добре от младия си и талантлив съотборник. Вече знаем защо е поел вината след Сингапур и защо е променил решението си относно вината при този инцидент. Няма начин една кола да спира нормално половин обиколка и изведнъж да не спре поради незагрети спирачки. Не и във Формула 1.
    Един сезон на ниво беше това. Един сезон на човек, който се раздаваше и се стараеше максимално. Помним и присъствието му на тестовете на Маникур. Присъствието му и в Муджело. Мотивация.
    На добър път му пожелавам. Ако изборът зависеше от нас, неговите последователи, едва ли някога щяхме да му позволим да напусне Формула 1. Израснали сме с неговите състезания, за нас той е един от детските ни герои. Все пак трябва да признаем, че е различно, когато имаш семейство и особено деца. Не можеш да си позволиш фатален инцидент. Не можеш да не мислиш за тях във много моменти на риск.
Но дори и това не му повлия.. Нито на него, нито на съпругата му Корина. Нито на нас, искрените му фенове, които го подкрепяме. Подкрепяме го силно. Подкрепяме го и сега. Подкрепяме го завинаги. В нашите сърца той е най-добрият, завинаги! Forever the best! Михаел Шумахер..!

Верига магазини „Фантастико“ / Бъдете нащрек, приятели

Отивам като пич да си накупя благинки за посрещане на Новата година от „Фантастико“, прибирам се вкъщи. Разопаковам всичко, доволен от покупките. Решавам да хвърля един поглед върху касовия бон и установявам, че промоционалните шоколади „Милка“, които съм си взел в по-голямо количество, са отбелязани като непромоционални и съм заплатил стандартната им продажна цена (в случая 1.79 лв/бр вместо 1,39 лв/бр).

 

Дотук добре, но много-много не обичам да ме „гърбят“ по евтин начин. Ако ще го правят, държа да се постараят, както аз се старая, когато извършвам професионалните си задължения. Уважение за уважение.

Връщам се на следващия ден по същото време във „Фантастико“-то със шоколадите, отивам при касиера, спирам движението на цялата каса, насъбират се хора, а аз междувременно разговарям със скромния човечец. През това време направих следното: първо, дадох му касовия бон и го попитах дали е касиер № 00000000010, тъй като на касовия бон не бяха отбелязани имената му. Той отвърна, че бил „000000009“, но аз съм физиономист и го помнех. Попитах го дали във верига магазини „Фантастико“ се продават промоционални шоколади „Милка“ по повод двегодишнината на веригата, той потвърди тази информация. Извадих шоколадите от торбата, които носех със себе си, и го попитах дали това са шоколадите и дали това е стикерът, който ги обособява като промоционални, той потвърди. Помолих го да свери цената, отбелязана в касовия бон, с промоционалната за тях. Настана мълчание. Започна спор. Дойде зам.-управителят „на смяна“, тя на свой ред ми отвърна, че са забравили (тук аз я прекъснах и довърших изречението й, „…момент.. забравено да бъде сменена цената, нали..“), тя се смути и учудено се съгласи и допълни, че количеството било изчерпано. Аз я попитах, „Как така е забравена да бъде сменена цената, родовият белег на промоционалните шоколади не е ли (тук посочих) ето този малък стикер на всеки шоколад“, тя отвърна, „Да, така е, но този стикер го има на всички шоколади, просто за украса по случай двегодишнината“. Ядосах се. И я помолих да отидем на щанда с „непромоционалните“ шоколади „Милка“ и да намерим един със този стикер, тъй като бях безкрайно учуден на елементарния й опит да ме подлъже. Тя млъкна. След малко… „Да, вярно, всъщност само промоционалните имат този стикер“, аз, „Тогава след като още имате от шоколадите с този стикер, за какво пропускане смяната на цената на тези шоколади ми е говорила одеве и след като имат още такива, как така е изчерпано количеството“… „и след като не знае, нека й напомня, че са длъжни едновременно да обозначават продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, а когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета…. и че съгласно Закона за защита на потребителите за подобно нарушение на едноличните търговци и юридическите лица – размерът на имуществената санкция може да достигне 3000 лв…. да не говорим, че е 111 % ясно, че още много хора са „минали“ по този път, т.е. тук става въпрос за измама в особено големи размери…“, изведнъж тя реши да бъде „благосклонна“, попита ме колко е разликата, казах й сумата и отвърнах, че, „За шоколад човек убивам, иначе не бих се занимавал, та ако може разликата в сумата да я материализираме в още „промоционални“ шоколади за 1.39 лв/бр, тя отиде нейде из магазина, върна се и ми донесе полагащите се допълнителни шоколади, останаха 20 ст. ресто, тръгна да търси стотинки, за да ми ги върне, само й благодарих и й казах да ги задържи, все пак е Нова година.

Та бъдете нащрек и си гледайте касовия бон за цената на промоционалните стоки и продукти, които сте закупили.

Успешна Нова година на всички! Бъдете много здрави!

.. гърди от желязо и мед

МАРШ

Другари, вдигнете челата

високо и гордо напред.

Туптят във гърди ни сърцата –

гърди от желязо и мед.

Напред, напред.

нашата кръв –

жар и звезди!

Напред и в борбата

всякога пръв –

всякога пръв и безстрашен бъди!

В нас блика стремителна радост,

в гърди ни светкавичен плам!

Целта ни е сила и младост

и първи ще стигнем ний там!

Напред, напред

нашата кръв –

жар и звезди!

Напред и в борбата

всякога пръв –

всякога пръв и безстрашен бъди!

мИНАЛО НЕЗАБРАВИМО, БЪДЕЩЕ НЕОБОЗРИМО

щАСТИЕ

Да, да. Щастие! Моето щастие. Вашето щастие. Щастието през вековете и епохите. Постоянно и неусетно изменящо своя облик, подобно на  хората.

„щастието се корени в преследването на Целите, докато си жив, и оценяването на Постиженията, преди да напуснеш Света.“ – Аз

Няма да започна хронологично. Няма да започна и с нещо конкретно. Това съм аз, нелогично логичен, стремящ се към съзнаването на заобикалящия ме свят.

Една мисъл се е закотвила в съзнанието ми и не иска да отплава, докато не намери разумната си форма. И ето го, идва въпросът-отговорът, примитивното подзаглавие на полираната ми драсканица – „щАСТИЕ”. И питанката – по-щастливи ли сме сега, отколкото преди хиляда години или преди дори три хиляди години? Хората-животните, мислещи се за възвишеното творение на още по-противоречивото виждане, съдържащо се в думите „Бог”, „Аллах”…. Whatever.

Някои веднага ще отсекат бързо-бързо, всекидневно и простичко – „Да”. Други ще се замислят и отново ще отвърнат с „Да”. Трети няма да знаят или ще кажат, че това не може да се прецени с точността, която им е необходима (има и философи).

Кажете ми – „По-щастливи ли са хората сега, отколкото преди хиляда или дори три хиляди години?!?”

Приятелю!

Приятелю, ти отиде си! Далеч си ти сега!

Не мога с блага дума вече да те поздравя!

Всичко изречено тихо помежду ни,

с чест и гордост ще бъде пазено в мен, в гръдта ми!

Почивай в мир! Сгушен в облаците на скръбта ни!

И знай! Ний силно и смирено те обичаме!

До последната ни нощ, до последния ни ден!

 

В памет на Александър Кукурин

Какво би ви накарало да не използвате пиратско/престъпно съдържание?

Аз самият. И дебелината на портфейла ми… Нищо друго не е в състояние да ме накара на този етап от развитието на Закона за авторското право и сродните му права и методиката на правоприлагането му.

„Всички” в Интернет сме „приятели”. Добрият „приятел“ споделя. Добрият „приятел“ не ти взема паричките. Когато е замолен, добрият „приятел“ предоставя безвъзмездно (всъщност сдобил се по същия начин с даденото пиратско съдържание) право на използване за неопределен период от време.

Или трябва да се забранят всички торент тракери и FTP сървъри (методите и местата за споделяне между „приятели“), или трябва да отпадне термина „приятел” във виртуалното пространство.

В едно изречение – понижаването на цената на достъпа до обекти на авторски и сродни права, оказва благотворно въздействие на понижаването на цената на пиратството. Амин!

Всъщност моето дигитално „аз“, звучащо като защитник на авторското право, разбира се, не е против използването на произведения по цифров път. Напротив, за всички е ясно, че така тези произведения могат да се използват по-често и по-мащабно, на по-широки територии. Проблемът е как това да се случва с разрешение на носителите на права и като им се заплаща съответното възнаграждение, пропорционално на печалбата, реализирана от всички нас, ползвателите.

Трябва да се отбележи, че бавният напредък в законодателното регламентиране в тази насока се дължи най-вече на необходимостта от прецизно балансиране между изискванията на авторското право, от една страна, и на правото на информация и на правото на лична неприкосновеност, от друга.

Та…все пак…абее..

Вие преценете какво ще е по-добре да изчезне от небосвода на престъпното „пиратство-приятелство“. И моля, без извинителни оправдания! Не и този път!

Престъпно копие на „Опитни Прозорци“* в действие

 

 

* Разработчиците, работещи в Microsoft, са считали, че тази операционна система ще събере като сноп от лъчи, многократно пречупени, опита (eXPerience) на всички продукти на Майкрософт до този момент в един единствен продукт… Windows XP.

За живота от нещата

Търся себе си.

Аз ще успея…

Търся себе си.

Аз ще се влюбя…

Търся себе си.

Аз ще живея…

Търся себе си.

Аз ще умра…

Намирайки себе си,

аз ще те целуна!

Ти загадката ще бъдеш в мен.

И винаги със мен!

Крачка направо

Вече си попадал на това мистериозно понятие „самоувереност” отново и отново…

И вероятно вече си опитвал неведнъж да превърнеш своето „вътрешно състояние” в нещо, което те кара да се чувстваш „самоуверен”. Вероятно вече си опитал разнообразни пози и жестове, методи и трикове, опитвайки се да изглеждаш „самоуверен”. Вероятно вече повторил в съзнанието си безброй „безупречни” доказателства за самия себе си по отношение на собствената си самоувереност… и милион други неща без никакъв ефект.

Вече може би на ръба на отчаянието, мислейки „… самоувереността е нещо, което човек притежава, когато ЗНАЕ, че е заможен, добре изглеждащ, успешен, привлекателен…. еххх, не можеш да имитираш това…”. Откажи се, не можеш да постигнеш всичко това, нали…

Но ти ГРЕШИШ. Това не е нещото, от което се заражда самоувереността. Нито пък началото на самоувереността идва от „самоуважението” или „вярата в себе си”, или от собственото „себеодобрение”. Да, това са неизменна част от атомите, нужни за изграждане на молекулата на самоувереността, НО…

И така, откъде идва самоувереността?

Самоувереността идва от вършенето на правилните неща.

Идва от знанието, че ТИ се държиш морално, справедливо, етично и в съзвучие с твоите най-дълбоко вкоренени ценности и разбирания.

Ако това, което правиш в ТВОЯ ЖИВОТ, включително и социалния ти живот, и в отношенията ти с жените, на някакво ниво дълбоко в теб се сблъсква с това, което смяташ, че е правилно, справедливо, тогава ти ще изпаднеш в състояние на „вътрешна дисхармония”. И това води до тревога. А тревогата довежда до безпокойство и опасения.

Когато правиш нещо само заради едното благоприличие, его, самоизтъкване пред останалите или твоето егоистично удовлетворение за сметка на това, което наистина смяташ, че е правилно, тогава страдаш от липса на достатъчен себеконтрол. На някакво ниво, дълбоко в теб, ТИ ще усещаш това. И НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ заради това, заради себе си. Няма да се чувстваш „самоуверен”.

ТИ ще се усещаш, сякаш твоите действия са извън контрол, дори раболепие към ценностите и вярванията си, а това означава, че ТВОЯТ живот в неговия най-важен и първостепенен смисъл (т.е. смисълът да правиш това, което наистина е от значение за теб, етично и духовно) не е под собствения ти контрол… ТИ НЕ КОНТРОЛИРАШ ЖИВОТА СИ.

И не само това, а поради фактът, че ти не притежаваш контрола над живота си и начина, по който се справяш със заобикалящата те среда и трудностите на близките хора, ти ГУБИШ уважението към самия себе си.

Така ти чувстваш загуба на КОНТРОЛ и загуба на СЕБЕУВАЖЕНИЕ. Започваш да я търсиш от ДРУГИТЕ. Търсиш от другите УВАЖЕНИЕ, търсиш в другите отговорността за нещата, които ти извършваш. И когато усетиш пренебрежение и недостатъчно зачитане, боли прекалено много, за да носиш тази тежест. И когато нещата не се случват по твоя начин, ти ЗАГУБВАШ САМОУВЕРЕНОСТТА напълно.

НО… ако вземеш ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ…
Но ако отхвърлиш егото си, сладостта на удоволствия, веднага и на момента, за сметка на „правилната” (считаната за такава от самия теб) постъпка, ти усещаш чувство на контрол. Притежаваш себеуважение. Усещаш се ОМИРОТВОРЕН, сигурен в своите решения и действия. Не търсиш външен валидейшън повече. Не изпитваш нужда другите да одобряват действията ти. Твоите успехи са твои, не се нуждаеш от оценката на другите, за да оцениш истински тяхната значимост. НЕ СЕ НУЖДАЕШ. Чувстваш се като възрастен, зрял, мъж, ИСТИНСКИ МЪЖ, мъж, които притежава куража и контрола да вземе ТРУДНОТО, но ПРАВИЛНО решение.

И ето я…
самоувереността…
тя се появява…
изниква на бял свят от само себе си…

Синдикалните организации в Р България

Първо, нека поясня няколко факта и възприятия по отношение на синдикалните организации в тази страна, наречена Република България – гарантираща живота, достойнството и правата на личността според чл.2, ал.2 от Конституцията.

На една страна захвърлил фаса…. Аз бях българче, сега съм тарикат!

Може би (всъщност абсолютно задължително е!) всеки един гражданин трябва да си зададе въпроса – има ли функциониращи синдикални организации в демократична България?Колко публични митинги, протести, стачки, мероприятия (в най-всеобхватния смисъл на думата) са организирани до настоящия момент?
Какви са били предварителните цели?
Какви са постигнатите резултати?
Имат ли нещо общо тези две понятия, освен логичната причинно-следствената връзка, която всеки трезвомислещ човек прави при възприемане на думите „цели-резултати“.

И най-важното от всичко – кой се облагодетелства? Трудещите се, работодателите или синдикатите, или може би някой друг?!?

Кой е виновен за проблемите на „поколението на прехода“ 1990-2000 г.?

А кой не е виновен. Не е виновно самото поколение. Те направиха, каквото бе възможно, изправиха се пред необозримото бъдеще, свалиха правителство благодарение на своята решимост и въпреки милиционерските изстъпления през 1997 г.
Не е виновен частния бизнес, който отново се движеше от точно това поколение и благодарение, на който държавата продължава да покачва брутния си вътрешен продукт.
Но кой е виновен. Виновни са управляващите в лицето на социалисти, либерали, центристи, десници… всички до един. Но те не са толкова много, просто управляват под различни цветове и комбинации на тези цветове вътре в Парламента. Виновна е съдебната система. Виновен е Главният прокурор на Р България. Главният секретар на МВР. Министър-председателят. Кметовете. Ревизорите. Формата на управление на държавата. Липсата на употреба (НЕупотребата) на форми на пряка демокрация.
Виновни са. Но можеше ли да се направи повече от всичко изброено по-горе, можеше ли поколението да…

Защо…

демонстрира повече твърдост, дори безумие?!? Винаги! Последната дума на това поколение, както и на идните, остава недоизказана…

Бихте ли живели на остров, но само с хора, споделящи възгледите ви?

Не, не бих. Нека моят интелект остане индивидуален. Нека аз продължа да съществувам. Нека другите продължат да съществуват. Нека мислим различно, следователно съществуваме. Еднакви възгледи и един остров (държава) би означавало липса на индивидуална мисъл, липса на динамичен свят, на чувства, сетивни възприятия, дори истинска любов (всъщност превърнала се в тотален егоцентризъм)… Остров на споделените възгледи – остров на споделената пустош.

Ти и „Ти“

uckaм.

Моята безбрежна светлина

потъна в дън падина.

Плъзна се по стръмнина надолу,

прелъстена от забранения плод на живота.

Влюбен, загубен и влюбен,

не се отказах!

Не я пуснах!

Сам в таз пустинна тъмнина.

Влюбен или загубен?!? Не!!!! Вярващ.

Тя, моята съдба, играе си с мен,

играе си тя, с моята душа.

По-силен – от живота,

по-силен – от съдбата,

по-силен – от светлината,

по-силен – от тъмнината,

по-силен – от смъртта.

Аз! И моята душа!