Мислих дълго какво да споделя тук, и в този блог, поддържан с внимание и респект повече от година и половина. Не беше лесно да облека в думи чувствата, които ме връхлетяха, затова и коментарът ми идва чак сега.
Той си тръгва. Така е…
Реших, че няма да злобея срещу отбора „Мерцедес“. Всички знаем какво и доколко се ангажираха, какво и защо не направиха. Според твърде много хора той бе употребен от тази огромна немска компания. Тази мисъл се прокрадва и в моето съзнание много настоятелно, чак дразнещо.
Той си тръгва. И си тръгва, защото всеки голям спортист знае кога е настъпил момента. Той знае кога съдбата умее да му подскаже верния път. Затова се оттегля отново, по свои думи “този път може би завинаги”. А може би не. Нищо чудно един ден отново да седне в болида и да счупи рекорда на великия Хуан Мануел Фанджо, спечелил победа в Гран при на 46 години… един от малкото рекорди, който не му принадлежи!
Аз, администраторът на този мой блог, съм просто доволен.
Доволен, че агонията, наречена „Ера – Мерцедес“ за него приключи.
Но няма как да не съм и малко тъжен. Тъжен, защото си тръгва сякаш без да усети отново сладкия вкус на победата, една емоция толкова голяма, че да го накара отново да забрави на какъв език говори.
Реших, че няма да злобея срещу отбора „Мерцедес“. Всички знаем какво и доколко се ангажираха, какво и защо не направиха. Според твърде много хора той бе употребен от тази огромна немска компания. Тази мисъл се прокрадва и в моето съзнание много настоятелно, чак дразнещо.
Той си тръгва. И си тръгва, защото всеки голям спортист знае кога е настъпил момента. Той знае кога съдбата умее да му подскаже верния път. Затова се оттегля отново, по свои думи “този път може би завинаги”. А може би не. Нищо чудно един ден отново да седне в болида и да счупи рекорда на великия Хуан Мануел Фанджо, спечелил победа в Гран при на 46 години… един от малкото рекорди, който не му принадлежи!
Аз, администраторът на този мой блог, съм просто доволен.
Доволен, че агонията, наречена „Ера – Мерцедес“ за него приключи.
Но няма как да не съм и малко тъжен. Тъжен, защото си тръгва сякаш без да усети отново сладкия вкус на победата, една емоция толкова голяма, че да го накара отново да забрави на какъв език говори.
Вече нямаше какво повече да даде, нямаше какво повече да направи. Но не защото е стар, макар по стандартите на Формула 1 да е направо динозавър. А защото в този живот не можеш само да вземаш – трябва и да даваш. Също и не можеш само да даваш, без да вземеш нещо и за себе си. “Мерцедес” само взе, но не даде. Поне не даде това, което му обеща. И въпреки всичко, той получи нещо много важно от тях – последния урок, който този спорт можеше да му предаде: загубите ти могат да те научат на повече от победите. След това вече беше момента да си тръгне, по един или друг начин.
И не мисля, че си тръгва като губещ. Точно обратното..! През този сезон в почти всички състезания, както и в една значително по-голяма част от всички квалификации, в които е завършил/участвал, го е направил по-добре от младия си и талантлив съотборник. Вече знаем защо е поел вината след Сингапур и защо е променил решението си относно вината при този инцидент. Няма начин една кола да спира нормално половин обиколка и изведнъж да не спре поради незагрети спирачки. Не и във Формула 1.
Един сезон на ниво беше това. Един сезон на човек, който се раздаваше и се стараеше максимално. Помним и присъствието му на тестовете на Маникур. Присъствието му и в Муджело. Мотивация.
На добър път му пожелавам. Ако изборът зависеше от нас, неговите последователи, едва ли някога щяхме да му позволим да напусне Формула 1. Израснали сме с неговите състезания, за нас той е един от детските ни герои. Все пак трябва да признаем, че е различно, когато имаш семейство и особено деца. Не можеш да си позволиш фатален инцидент. Не можеш да не мислиш за тях във много моменти на риск.
Но дори и това не му повлия.. Нито на него, нито на съпругата му Корина. Нито на нас, искрените му фенове, които го подкрепяме. Подкрепяме го силно. Подкрепяме го и сега. Подкрепяме го завинаги. В нашите сърца той е най-добрият, завинаги! Forever the best! Михаел Шумахер..!
И не мисля, че си тръгва като губещ. Точно обратното..! През този сезон в почти всички състезания, както и в една значително по-голяма част от всички квалификации, в които е завършил/участвал, го е направил по-добре от младия си и талантлив съотборник. Вече знаем защо е поел вината след Сингапур и защо е променил решението си относно вината при този инцидент. Няма начин една кола да спира нормално половин обиколка и изведнъж да не спре поради незагрети спирачки. Не и във Формула 1.
Един сезон на ниво беше това. Един сезон на човек, който се раздаваше и се стараеше максимално. Помним и присъствието му на тестовете на Маникур. Присъствието му и в Муджело. Мотивация.
На добър път му пожелавам. Ако изборът зависеше от нас, неговите последователи, едва ли някога щяхме да му позволим да напусне Формула 1. Израснали сме с неговите състезания, за нас той е един от детските ни герои. Все пак трябва да признаем, че е различно, когато имаш семейство и особено деца. Не можеш да си позволиш фатален инцидент. Не можеш да не мислиш за тях във много моменти на риск.
Но дори и това не му повлия.. Нито на него, нито на съпругата му Корина. Нито на нас, искрените му фенове, които го подкрепяме. Подкрепяме го силно. Подкрепяме го и сега. Подкрепяме го завинаги. В нашите сърца той е най-добрият, завинаги! Forever the best! Михаел Шумахер..!
Miroslav E. Hadzhiev 
Вашият коментар